На тази красива Земя има едно велико чувство, което затъква озъбената паст на всеки порок. Недостатъците на другия се преглъщат на малки дози, обилно полети с щедри глътки Любов. Няма ли я Нея, с часове можем да си броим взаимно пъпките по челото, белезите по душата и грапавините по характера. Този, който би Я изпитвал към мен, би целувал всяко мое несъвършенство на зазоряване. А аз, не бих била толкова покварена, зла и фалшива за него.. Просто не сме един за друг, толкова лесно е.

Благодаря ти, че те познавах.
Съжалявам, ако съм те изгубила.
Не съжалявам, че се разминахме.

 

дълбокомислена!