Родена съм преди 21 години в селце близо до Павликени. Родителите ми са повече от обикновени хора - в този край няма Бог знае какъв поминък и те гледат животни, за да преживяват. Две крави, три овце, кокошки. И котки - за приятна компания. Работата там никога не спира, животните се гледат трудно, не те пускат почивка за уикенда, а припечеленото е меко казано - скромно. Разбира се, можех да остана там и да поема "семейния бизнес", само че аз знам, че искам да мога да им осигуря лекарства, когато се обадят годините. Искам да имам възможност да пратя баща ми на операция на кръста така, че да може и той да се качва до втория етаж на къщурката. Искам майка да носи поне веднъж топли и незакърпени дрехи, да изляза с брат си на вечеря и да можем да си поръчаме каквото ни се хапва, да подаря на най-добрата си приятелка количка за бебето й, защото сега го носи само на ръце..
И знам, че пътят дотам е образование и търсене на възможностите в големия град. Направих и невъзможното, за да стана студентка в София. Нашите ми пращат по 25 лева всяка седмица - за общежитие, храна, учебници, лекарства, дрехи, режийни. Толкова могат да заделят, а на мен ми е мъчно, че ги натоварвам.
Но не спирам да ги приемам не защото ми трябват, а за да не се налага да обяснявам защо не ми трябват. Припечелвам допълнително като продавам тялото си.

Да, проститутка съм. Давам под наем "дом" за вечерта, който временно е мястото, където можеш да си позволиш всичко, мили ми "шефе". Твоето удоволствие е мое задължение, право и закон. Ако стана твоят наркотик, ти ще се върнеш, а аз имам нужда от порокът ти. Имам нужда да затворя себе си в най-глухото кътче на съзнанието си, докато ти консумираш стоката, за която си платил, защото зная, че достойнството е лукс, който можеш да си позволиш от определено ниво нагоре. Защото зная, че да се топлиш на дърва, събрани в гората не е най-романтичното изживяване, че да износваш старите дрехи на братовчедите си, да мъкнеш вода с канче, за да полееш в тоалетната, да ходиш до училище на 3 км от къщи в снега - не са неща, които искам да правя цял живот.
Да, и аз като теб, мили ми "шефе", знам, че за много хора 21ви век е мобилен телефон, собствен дом, кола на разположение, екзотична екскурзия, хубав тоалет, споделена вечеря в изискан ресторант. И аз искам да опитам от всичко това... само че когато ти го искаш, го наричат амбиция. Когато аз го искам, го наричат проституция. Когато твоят началник, мили ми шефе - поиска от теб да му купиш билет за театър, или да му преведеш спортен текст от немски, защото е чул, че го знаеш, ти се противиш - не ти е в длъжностната характеристика. Или се подчиняваш, но яден и с желание някой ден...
Когато от мен искаш освен да ползваш тялото ми за удоволствие, и да ме унижаваш или да ми причиняваш болка - аз съм долна продажница и всъщност съм си го заслужила, нали? Това е моят избор и прошка и жал не ми се полагат.
Засега.
Но внимавай, мили ми "шефе". Аз няма да спра до тук, защото това не е краят, а началото на моята история. Някой ден...може би аз ще бъда твоят началник. Няма да ми липсват нито решимост, нито знания, нито издържливост. Ще съм безпогрешна и безпощадна.
А дотогава - нека съм осъдена презряна долна к..ва. Това се и очаква от теб да мислиш за мен, мили ми "шефе"...

За щастие, това не е моята история. Но можеше и да бъде вашата, ако се бяхте родили в селце, близо до Павликени