Аз съм бутиково вино.
Отраснала съм от расово семе, с потекло. Отгледана съм в хубава (дъбова) къща. В мен е сложено много - познанията на поколенията зад мен; опита на родителите ми, подарен ми безпрекословно; знанията, които сама натрупах в различни висши образования; маниерите, придобити от досега с рафинирани чужденци, от безброй пътувания по света, позволили ми да отворя мирогледа си и да правя разлика между лукс и пошлост, между еснафщина и аристократизъм, между еклектика и изисканост, между романтика и вулгарност. Знам езици, позволили ми да чета чужда литература. Слушам различна музика и умея да ценя именно различното. Казват, че съм умна. Чувството ми за хумор е неоспоримо мое оръжие, макар и саркастично пиперливо.
За мое щастие съм погалена от горе и откъм визия. Минавам за хубавица. Посипана съм и с тънка нотка нежен чар, която омайва с деликатността си.

И възниква въпроса за много хора - защо тогава, в началото на 30те си,съм съвсем, съвсем сама. Разбира се, готовият отговор е "защото е твърде претенциозна".
Моят отговор е друг. Защото аз и приятелките ми сме бутикови вина, озовали се на прашен рафт в затънтен селски магазин, посещаван от местните пияници.
Моите приятелки са умни, красиви и деликатни жени. Биха били верни любовници, мъдри съветници и прекрасни украшения за мъжа до тях. Биха били финалния щрих на дантелена покривка, с грижа постлана върху вековна дъбова маса, украсена с кристални свещници и позлатени прибори, внимателно поставена в средата на с вкус украсен хол, притежаван от потомствени аристократи. Тънкия, но богат ароматен вкус на бутиковото вино, би бил оценен от хора, способни да се насладят на уникалността му.
Бутиковите вина тук, обаче, стоят на рафта година след година. Нежните извивки на тънкостенните бутилки потъват в прах, а ние сме изправени пред избора - да останем на рафта, докато деликатният ни аромат вкисне и добие оцетен привкус, или да се продадем на цената, която местния пияница би платил - само защото шльокавицата в момента е свършила, изпита от другите немуподобни. Да наравим по-съвършен живота на селския дурак, а той да е с твърдата убеденост, че ни прави услуга. От тук на сетне, живота ни следва да е посветен на това, да го накараме да се чувства комфортно в потния си кафяво-жълтеникав коптор, бидейки благодарни, че се е намерило кой да ни изгълта. Разбира се, да не забравяме, че по социален феномен, добил уродлива популярност в България, ще се налага и да се грижим за прехраната на "семейството" ни.
Вие - какъв съвет бихте дали?
Аз бях,,, бутиково вино